    
Стафиди
Стафидите представляват изсушено на слънце напълно узряло грозде.
В древния Рим са охранвали с тях робите. Преди изтощителното изкачване на Алпите Анибал е разпоредил в дажбата на войниците му задължително да бъдат включени стафиди.
Гроздето в сушено състояние наистина доставя много енергия (съдържа над 50% гроздова захар).
От Испания се внасят месестите стафиди от мускатови сортове грозде.
От Гърция и Турция идват известните стафиди „Розаки".
Черните стафиди
Сушените черни, дребни сортове грозде (кръстени на гръцкия град Коринт) са без семки и не се консервират със сяра.
Те се сушат в големи дървени кутии на слънце. Коринтските стафиди са много сладки и ароматни и с изключително тънка ципа. Ако се пресушат, се разваля не само вкусът им, но и външният им вид (захарта буквално избива по ципата и те побеляват и се спаружват).
Понякога се случва някои стафиди да са с дръжки. За да не ги отстранявате една по една, което е малко досадна работа, може да поръсите с брашно чиста кърпа и да я разпрострете върху стафидите. След това разтъркайте с длан върху тях. Ако дръжките са по-упорити, сложете брашно на ръцете си и разтъркайте между тях зърната сушено грозде.
Едрите стафиди (султанките) - на цвят те са златистожълти или червенокафяви.
Едри, сладки, без семки, с тънка ципа и със силен аромат, те, както и обикновените стафиди, съдържат много баластни вещества, минерали и витамини.
Златистожълтите султанки се внасят най-вече от Австралия. Те не се обработват със сяра, използват се като ароматни добавки за сладкиши и мюсли.
|
|